Всичко, което им се случи последната една година, беше имитация на нормален начин на живот. Продължителната социална изолация доведе след себе си до друг тип поведение - асоциално. Децата продължиха да учат, но изгубиха мотивацията си, мястото си за игра, експериментиране и комуникация. Това изведе на преден план темите за емоционата устойчивост на децата и младите хора, социално-емоционалните им умения и стратегиите им за справяне в трудни ситуации.
В българското общество като че ли фокусът винаги е падал върху академичните резултати на децата и едва през последните години се обърна особено внимание на емоционалния им свят. Забеляза се ясно, че по време на пандемията имаше ръст на агресивното поведение сред тийнейджърите, както и проявите на бунт, тютюнопушене и ранна злоупотреба с психоактивни вещества. Обстановката доведе до развитие на някои психични разстройства сред подрастващите и остави следи върху психиката им. Всеки пети ученик е несигурен в знанията и уменията си. Половината от всички ученици са се почувствали самотни, гневни и без перспектива пред себе си. (Източник на данните: УНИЦЕФ, Бърза оценка на въздействието на COVID 19 върху предучилищното и училищно образование, 2020 г.)
Основен дял от специалистите са на мнение, че продължаването на работата в училище под формата на дистанционно обучение ще се отрази негативно на социалните и комуникативните умения на децата. Тялото на човек не е програмирано да седи пред компютър по цял ден в процеса на израстване, когато трябва да се движи и развива. Онлайн обучението е спасение в ситуация като пандемията, но в никакъв случай не трябва да се превръща в норма.
Кои са уменията, които развиваме в училище и ни помагат за доброто емоционално състояние? Това са онези умения, които помагат на децата да бъдат приети в групата на връстниците, които им осигуряват добър статус, които им помагат за израстване с промените, както и да се ориентират в отношенията и правилата. Най-общо казано, те се наричат социално-емоционални умения и ни помагат да:
– Управляваме емоциите си;
– Създаваме и поддържаме взаимоотношения както с връстниците си, така и с възрастните около себе си;
– Разрешаваме междуличностни проблеми;
– Взимаме ефективни решения, които са съобразени с етичните и морални принципи;
– Даваме и взимаме добри примери за справяне с различни ситуации;
– Имаме организирано и контролирано време в училище.
За мен като специалист, който работи с деца, е важно ежедневно да виждам децата усмихнати, спокойни и знаещи в училищната среда, а това до голяма степен зависи от отношението, подхода и подкрепата на родителите в настоящата ситуация.
Мария Лекова
По-нова публикация
