Домакините от софийското СУ "Академик Емилиян Станев" определиха на шега ролята на учениците в троянската група като дипломатическа мисия. Двете момичета изпълниха тази роля успешно и им даваме думата, за да разберем какво те видяха и усетиха по време на мобилността по "Иновации в действие".
Вилиана Мошекова от 9.б за тридневната програма на обмена:
През първия ден от нашето гостуване в софийското училище СУ "Акад. Емилиян Станев" бяхме посрещнати по топлия, традиционен български начин - с питка, сол и мед. След кратката почивка гостроприемните домакини ни запознаха с иновативните програми на училището.
На втория ден станахме свидетели на час по химия, в който се правят еко сапуни. Запознаха ни с програми и сайтове, които учителите използват за по-интересни и интерактивни часове. Най-много ми допадна програмата на Google Earth, с която учениците правят виртуална разхода в градовете и държавите, за които учат в часовете по история и география. Влязохме също и в един от часовете по рефлексия, които развиват изключително много логическото мислене.
Част от програмата ни включваше посещение на театралната постановка. Имахме възможността да отидем в Народния театър "Иван Вазов", където гледахме известни артисти като Захари Бахаров, Владимир Пенев, Теодора Духовникова, Александър Тонев в постановката "Синът". Пиесата постави един болезнен въпрос към всички нас за различните представи за щастие и успех.
Срещата ни с учениците от 10. клас ни показа, че имаме много повече прилики, отколкото разлики, независимо от различията на градовете и училищата ни.
Ренета Дочева от 11.а за срещата с връстници от училището домакин:
В последния ден на нашето пътуване до София имахме възможност да се срещнем не само с учители, сред които и такива с докторска степен, но и с ученици. Двете момичета, с които разговаряхме, бяха от 10.г клас, който предишния ден имаше час по рефлексия. От тях разбрахме, че часът за тях е интересен и ги кара да виждат нещата от друга гледна точка. Напълно естествено го има проблемът, че не всички взимат участие по една или друга причина, но въпреки това за по-голямата част от класа логическите задачи представляват интерес.
Неусетно се прехвърлихме към темата, която завладя ученическия ни живот – онлайн обучението. Разказаха ни как е протекъл процесът при тях и през какви трудности са минали по-скоро учителите, за да се адаптират към новата среда. Отбелязахме някои пропуски през този период, които си проличават и сега. Съгласихме се, че най-големият проблем за нас е свободното време на ученика, което остава на заден план и това рефлектира върху личния му живот. Друг голям проблем, който откроихме заедно, е, че колкото и да сме били сериозни, сме си позволили да се отпуснем и да не придаваме такава важност на часове, които не са ни силна страна. Темата определено е дълга и можем да намерим плюсове и минуси, но общото мнение беше, че предпочитаме присъствената форма. Въпреки това малко технология в часовете, особено разказните, не би била излишна.
Друга интересна тема, която обсъдихме, е бъдещата ни реализация. Изглежда, в стаята се бяхме събрали психолози, прависти и лингвисти. Въпреки възможностите за следване в чужбина, както ние, така и те си казахме, че предпочитаме да се подготвим за бъдещите си професии в български висши училища.
Останалата част от разговора беше по-неформална и засегнахме по-лични теми, с които успяхме да се опознаем по-добре. Като заключение бих казала, че въпреки големината на училището или на града, не се различаваме толкова едни от други. Ние сме срещнали същите трудности като тях и също сме успели да се справим през едно трудно за училището време.
По-нова публикация
