Да се адаптираме в подобна ситуация, каквато е настоящата от последните няколко седмици, често изисква от нас притеснение или тревога дали ще успеем. Тревогата е състояние, което всеки човек познава. В настоящата реалност тя е основна характеристика на битието ни. Всички ние имаме изградени стратегии за справяне в кризисни ситуации. Част от тях са по-здравословни, друга част – деструктивни и дори опасни. Всъщност, ние не можем да променим случващото се, единствено можем да променим отношението си към него. Нормално е да изпитваме различни човешки емоции: страх, гняв, разочарование, тъга, безпомощност, досада, надежда, безразличие и още много други. В психологията и медицината отдавна е известно и изследвано, че потискането на емоциите не влияе добре на тялото и психиката ни.
Какво е важно да знаем обаче, когато сме тревожни и емоционални?
1. Да зачитаме емоциите, които изпитваме, в целия им спектър. За да се справим с реалността навън, трябва да сме наясно какво се случва вътре в нас. Ако сме уплашени, гневни, тъжни, безпомощни, ако изпитваме надежда, е необходимо да ги признаем и споделим дори и само пред себе си.
2. Насочете вниманието си върху своите сетива:
* Насочете фокуса си върху 3 неща, които можете да помиришете в момента. Кои са те? Отбележете какво въздействие имат върху вас.
* Насочете вниманието си към 3 неща, които чувате сега. Кои са те? Отбележете какво въздействие имат върху вас.
* Докоснете 3 неща. Какви са те – меки, твърди, топли, студени и т.н. Отбележете как ви въздейства това усещане.
Изследвайте сетивните си възприятия и с помощта на мама и татко, открийте най-добрите техники за успокоение според вас. Не забравяйте, че хората са различни и това, което действа при едни, не е задължително винаги да работи при други.
3. В ситуация на криза е добре да планирате действията си в по-скъсен времеви хоризонт. „Какво ще направя днес, тази вечер, утре?“. Планираме каквото е възможно и изпълнимо в малки стъпки. Това ни дава усещане за контрол. Големите планове за бъдещето нека отложим за бъдещето.
4. Направете график на дейностите през деня, за да разпределите ритмично времето си. Структурираният ден създава чувство за сигурност и предвидимост. Това помага в ситуация на криза, защото една от нейните характеристики е непредвидимостта. Добре е имате цел за всеки ден. Целта фокусира, а изпълнението й удовлетворява.
5. Успокояващи техники - започнете енергично да разтърквате ръцете си, сякаш ги миете или пък искате да ги стоплите, когато имате признак за тревога. Можете да ги измиете и с топла вода. Така притокът на кръв към тях се засилва и мозъкът ви реагира, като деактивира центровете, предизвикващи тревожни реакции.
6. Опитайте се да броите от 20 назад, докато си представяте как слизате по стълби. Дишайте дълбоко, съсредоточете се в това да контролирате дишането си и да мислите тук и сега.
7. Отделете си специално време от деня за приятни неща като:
* Разговори с близък човек;
* Четене на книги;
* Рисуване (емоции, мечти, преживявания);
* Писателска дейност или водене на дневник, в който описвате какво мислите, какво чувствате, как се усещате. Направете си списък на ползите в настоящата ситуация;
* Развиване на любимото ви хоби;
* Посещаване онлайн на различни културни събития само с едно кликване.
8. И не на последно място - усмихвайте се, защото не сте сами!
Училищният психолог може да бъде сигурен ресурс за връзка и подкрепа на всички ученици и родители при подобни необичайни ситуации.
Мария Лекова, училищен психолог