Както учителите, така и родителите могат да възпитават в децата социална и емоционална интелигентност. Защото емоционалното общуване е универсалният език, гарантиращ разбирателство.
За децата също не е без значение да проявяват емоционална интелигентност. Този вид комуникация може да им спести множество неблагоприятни моменти в общуването с връстниците и възрастните. В хода на груповата работа с учениците от VIII “в“ клас разиграхме различни ролеви игри, които им помогнаха да преминат през различни усещания. В разгорещената дискусия по темата се изказаха много мнения и се сподели личен опит.
Присъстващите се обединиха около няколко извода относно общуването: Колкото по-рано започне емоционалното образование, толкова е по-добре за развитието на детето и отношенията му с другите. Да не се забравя, че децата подражават на родителите си. – затова трябва да сме социално и емоционално компетентни родители. Да изградим език на общуване с нашето дете. Да изказваме, споделяме и описваме чувствата си. Да научим децата си да изказват на глас това, което ги вълнува. Да предаваме или показваме емоционална компетентност чрез лични истории, събития, дискусии на филми или уеб сайтове. Да обсъждаме антисоциалните, неинтелигентните примери и поведения, които се разпространяват чрез медиите. И никога да не забравяме, че общуването с децата е и ключ към нашето съвместно израстване като личности.
В края на сесията за всички стана ясно, че емоционалната интелигентност, наричана също емоционална компетентност, обобщава развитието на уменията за общуване, работа в екип, справяне с конфликти, управление на времето, управлението на стреса и още много социални умения, които със сигурност са важни за бъдещето на нашите деца.
Мария Лекова, училищен психолог