Какво представляваше събитието?
„Модел Република България“ е събитие, което за първи път се провежда в България и представлява симулация на държавната власт, т.е. ние, участниците, трябваше да влезем в ролята на народни представители, министри или държавен глава и да изготвим Държавен бюджет, като разполагахме с излишък от 2,25 млрд. лв. Имаше и ученици в ролята на журналисти, които бяха създали специална интерактивна медия, от която научавахме всякакви подробности и пикантни новини от кухнята на събитието. Най-интересното е, че то беше организирано от ученици за ученици - от организация “България на младите”, а главна заслуга имаше инициаторът на проекта и наш министър-председател Арно Пигелер, 17-годишен, ученик в Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“. „Модел Република България“ се проведе с подкрепата на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД).
нататък...
Народните представители, в това число и аз, бяхме разделени на партии, подобни на тези в сегашния Парламент - най-голямата беше Партията на евроконсерваторите, в която влизах и аз, следвана от опозицията - Солиалдемократи, на трето място бяха нашите коалиционни партньори - Родолюбците, а двете най-малки партии бяха Либералният блок и Националреформистите. Повечето министри бяха от квотата на коалицията, но имаше и независими. Също така си имахме и жена президент, издигната от опозицията, с която имахме немалко конфликти относно някои политики.
Как попадна в „Модел Република България“?За събитието научих от Фейсбук. Трябваше да напиша есе на тема “Министър на кое ведомство бих желал да стана, ако имам тази възможност?”. Изпратих го и след няколко седмици получих имейл, че съм одобрен.
Защото се захвана с това?
Може би защото имам известен интерес в тази област, пък и мисля, че знанията и опитът, които придобих, ще ми бъдат от полза в бъдеще.
Кое ти беше трудно и кое - лесно по време на „Модел Република България“?За да влезем по-добре в ролите си, първия ден имаше две лекции на тема „Държавно устройство“ и „Устройство на държавния бюджет“, които ни позволиха да разберем как функционира държавният апарат и каква е ролята на всеки един от нас в симулацията.
Като цяло най-много отговорности имаха министрите, защото те разработваха проектобюджета, но и народните представители имахме трудности, особено със Социалдемократите. Нашата партия, независимо че беше в коалиция с Родолюбците, се разминаваше с тях в мненията си относно строежа на АЕЦ ”Белене”, като ние бяхме твърдо против, а те искаха да бъдат отделени пари за този енергиен проект. В крайна сметка намерихме взаимен компромис, но определено имахме сериозни словесни полемики с опозицията, която се обявяваше против всяко наше предложение. Нагорещената обстановка достигна своята кулминация в последния ден, когато освен че гласувахме окончателния бюджет, в нашето Народно събрание започнахме процедура за импийчмънт на президента, а опозицията гласува вот на недоверия срещу кабинета Пигелер, който, разбира се, не мина. В края на деня госпожа президентът наложи вето на Държавния бюджет, но ние го отхвърлихме.
С какво те обогатиха тези три дни?Определено останах приятно изненадан, когато срещнах толкова много млади, интелигенти и целеустремени хора, които знаят какво искат да постигнат. Разбира се, с много от тях завързахме приятелства и мисля, че това е най-важното. Още повече че беше изключително вдъхновяващо да разменим идеи помежду си, свързани с развитието на страната ни. И както нашият организатор Арно каза на галавечерята в последния ден, ”Всички знаем, че това не е краят, защото днес „Модел Република България“ беше симулация, но утре ще е нашата реалност.” България има бъдеще и то в нас, младите.
Ако имаше реална власт, какво би променил в държавата?
Със сигурност в България проблемите не са един или два. Безспорно
обаче всички проблеми малко или много са породени от корупцията на всички нива,
която забавя икономическото ни развитие.
Неприемливо е да има толкова кражби на държавни пари, в
медийното пространство да се знаят имената на политиците, които седят зад тези
престъпления и в крайна сметка да не бъдат наказани от закона. Затова би било
много добра идея да бъде създаден независим антикорупционен орган, подобно
на румънския, който да има правомощията да разследва дори висши държавни чиновници за злоупотреби.
Да, вярно е, че в момента съществува подобна институция, но нейните резултати не
са такива, каквото се очаква да бъдат, т.е. - повече разобличени и осъдени. Сигурен съм, че с подобен орган много политици
и бизнесмени биха станали подсъдими, а това от своя страна ще има благоприятен
ефект върху развитието на страната, тъй като корупцията по своята същност трови
цялата държавна система и е огромна пречка за осъществяването на качествена
политика в полза на хората.
Също така свободата на словото трябва да бъде гарантирана, защото
точно тази свобода показва колко един народ е наистина демократичен и
свободомислещ. В момента България е на 111-о място по свобода на словото в
класацията на 180 изследвани държави според неправителствената организация
“Репортери без граници” в годишния й доклад за 2018 година. А това е пагубно, показва,
че ние, българите, имаме проблем с независимостта на журналистите. Имено затова
всяка власт трябва да се бори срещу тази тенденция. Дали наистина в момента се
прилагат мерки от властта за разрешаването
на този проблем, е друг въпрос.
Ще има ли скоро ново подобно предизвикателство?На финала искам да благодаря лично на господин Иван Миховски, благодарение на когото имах възможността, след като събитието приключи, да посетя истинското Народно събрание и да видя как работят народните ни представители, да бъда на мястото, където се създават законите на България, които касаят всички нас.
А дали скоро ще участвам в нещо подобно? Мисля, че да. Веднага след събитието разбрах, че през декември ще се състои подобна симулация, само че свързана с ЕС. Аз и моята съученичка Вяра Данчева кандидатствахме, като този път трябваше да пишем есе на тема “Интеграция на Западните Балкани”. Вече получихме имейли, че сме одобрени, и сега се подготвяме.
Интервю на Стефан Банчев, 11.а клас
По-нова публикация
