 |
от Стела Стоянова- в.Стандарт |
"Това не е нищо. Има къде-къде по-качествени гаври с учители". Това е един от вчерашните коментари в интернет по повод клипа, в който ученици от Стара Загора безчинстваха в класната стая.
Така си е - докато просветните чиновници трошат милиони по всевъзможни семинари и обучения за справяне с агресията в училище, тя вече си има собствени класации в социалните мрежи. Докато обсъждаме кои от идолите на тийнейджърите да доведем в училище, за да им говорят против насилието, те изливат гнева си върху онзи, който не им е никакъв идол, но пък го виждат всеки ден - учителя. Просто защото е под ръка. Всеки пореден министър нататък...
идва на власт с думите, че ще издигне престижа му до небесата, и накрая му вдига заплатата с 20 лева. Квалифицира го с отживелици от миналия век и очаква да удържи вниманието на клас, носещ последно поколение смартфони. Учителят е просто лесната мишена, човекът, върху когото
да си го изкараш за всички останали
които са те обидили или по някакъв начин са засегнали достойнството ти, само че не можеш да си го върнеш на тях. Едно проучване на МОН от миналата година показа, че в около 80 на сто от училищата е имало проблеми с агресивно поведение. Не само спрямо учители, но тормозът срещу тях също не е малък процент. При това говорим за фрапантни прояви на насилие, а не за тихия и невидим тормоз, който пълзи и неусетно превзема и класната стая, и съзнанието на учениците, и който бавно превръща учителите в жертви. Просто защото училището не е изолиран остров, на който да се борим с агресията, след като тя доминира навсякъде около нас. Особено в последните години, когато социалните мрежи промениха драстично живота ни. Новото поколение живее там много повече, отколкото в реалния свят, и именно там намира моделите си за подражание. А в нета насилието е в изобилие - като започнем от вече станалите рутинни клипове с шофьорска агресия до далеч по-страшни кадри с побоища, които десетки тийнейджъри гледат с възхищение и се надяват да повторят някой ден. Има и "качествени" гаври с учители, и не толкова качествен пердах между съученици, които
превръщат агресията в хранителна среда
Днешните ученици виждат много повече насилие в сравнение с, да речем, техните връстници преди десет години, и то по всякакъв начин започва да се просмуква в ежедневието им. Нетът ги захранва с убедителното послание, че едва ли не всеки прави така, че тормозът е норма, с която можеш да отмъстиш на света. Остава ти само да избереш идеалния обект - а какъв по-подходящ обект от учителя, който по дефиниция и длъжностна характеристика си е беззащитен. Училището вече не е в състояние да компенсира недостатъците нито на семейното възпитание, нито на факта, че децата живеят в мрежата без контрол и сами подбират примерите, които да следват. След като обществото не предоставя убедителна алтернатива, тийнейджърите виждат, кажи-речи, само едното лице на света - онова, което те улеснява да се справиш с фрустрацията чрез агресия към другите. В същото време образователната ни система продължава да се "бори" срещу насилието с модели, по-подходящи за други поколения, и
да харчи напразно едни пари за семинари
срещу тормоза, от които никой не научава нищо ново. До поредното клипче в youtube. До поредния побой в класна стая и лайкването му от десетки потребители в социалните мрежи, за да захранят жаждата и на другите за повече зрелища. Гладиаторските борби, забавлявали древния Рим, вече са на един клик разстояние. И това ни промени. Все още не си даваме сметка колко много.
Така си е - докато просветните чиновници трошат милиони по всевъзможни семинари и обучения за справяне с агресията в училище, тя вече си има собствени класации в социалните мрежи. Докато обсъждаме кои от идолите на тийнейджърите да доведем в училище, за да им говорят против насилието, те изливат гнева си върху онзи, който не им е никакъв идол, но пък го виждат всеки ден - учителя. Просто защото е под ръка. Всеки пореден министър нататък...
идва на власт с думите, че ще издигне престижа му до небесата, и накрая му вдига заплатата с 20 лева. Квалифицира го с отживелици от миналия век и очаква да удържи вниманието на клас, носещ последно поколение смартфони. Учителят е просто лесната мишена, човекът, върху когото
да си го изкараш за всички останали
които са те обидили или по някакъв начин са засегнали достойнството ти, само че не можеш да си го върнеш на тях. Едно проучване на МОН от миналата година показа, че в около 80 на сто от училищата е имало проблеми с агресивно поведение. Не само спрямо учители, но тормозът срещу тях също не е малък процент. При това говорим за фрапантни прояви на насилие, а не за тихия и невидим тормоз, който пълзи и неусетно превзема и класната стая, и съзнанието на учениците, и който бавно превръща учителите в жертви. Просто защото училището не е изолиран остров, на който да се борим с агресията, след като тя доминира навсякъде около нас. Особено в последните години, когато социалните мрежи промениха драстично живота ни. Новото поколение живее там много повече, отколкото в реалния свят, и именно там намира моделите си за подражание. А в нета насилието е в изобилие - като започнем от вече станалите рутинни клипове с шофьорска агресия до далеч по-страшни кадри с побоища, които десетки тийнейджъри гледат с възхищение и се надяват да повторят някой ден. Има и "качествени" гаври с учители, и не толкова качествен пердах между съученици, които
превръщат агресията в хранителна среда
Днешните ученици виждат много повече насилие в сравнение с, да речем, техните връстници преди десет години, и то по всякакъв начин започва да се просмуква в ежедневието им. Нетът ги захранва с убедителното послание, че едва ли не всеки прави така, че тормозът е норма, с която можеш да отмъстиш на света. Остава ти само да избереш идеалния обект - а какъв по-подходящ обект от учителя, който по дефиниция и длъжностна характеристика си е беззащитен. Училището вече не е в състояние да компенсира недостатъците нито на семейното възпитание, нито на факта, че децата живеят в мрежата без контрол и сами подбират примерите, които да следват. След като обществото не предоставя убедителна алтернатива, тийнейджърите виждат, кажи-речи, само едното лице на света - онова, което те улеснява да се справиш с фрустрацията чрез агресия към другите. В същото време образователната ни система продължава да се "бори" срещу насилието с модели, по-подходящи за други поколения, и
да харчи напразно едни пари за семинари
срещу тормоза, от които никой не научава нищо ново. До поредното клипче в youtube. До поредния побой в класна стая и лайкването му от десетки потребители в социалните мрежи, за да захранят жаждата и на другите за повече зрелища. Гладиаторските борби, забавлявали древния Рим, вече са на един клик разстояние. И това ни промени. Все още не си даваме сметка колко много.
По-нова публикация
