СУ "Свети Климент Охридски" Троян

 

Снимка: БГНЕС

Държавата е готова да даде на университетите солидния бонус от 600 000 лева, за да ги стимулира да приемат повече математици и информатици, стана ясно преди броени дни. Просветното министерство е заделило сумата, за да отпуска на всяко висше училище 2 бона за всеки приет компютърен спец или математик над миналогодишния прием. Разчетите на МОН са, че по този начин ще бъдат приети поне 300 нови млади специалисти в тези области. За сравнение в момента всички математици, които се обучават в родните университети от първи до четвърти курс, са едва 417. Статистиката на МОН показва, че дори приетите да учат за свещеници са повече от тях.

Как ще се отрази на висшите ни училища идеята местата по различните специалности да бъдат редуцирани в зависимост от качеството на обучението? За значителна част от тях това ще означава да приемат по-малко студенти в специалности, които досега са им носели пари, тъй като субсидията се отпускаше на калпак. МОН обаче лансира нова формула, съобразно която част от местата в университетите ще бъдат орязани, ако преподаването е некачествено. От огромно значение за тази редукция са реализацията на студентите и оценката на университета, поставена от Националната агенция за оценяване и акредитация. При оценяването на реализацията се вземат предвид основно две неща -                                        нататък

колко от младежите работят по специалността

си след завършването и какъв процент остават безработни.

Специално в компютърните науки и математиката държавата позволява университетите да приемат неограничен брой студенти до рамките на капацитета си, тъй като студентите са малко, а работните места - далеч повече. В СУ например компютърни науки учат 435 първокурсници, а в специалност математика миналата година са приети общо 83 души. Ако Алма матер успее да привлече 100 математици и информатици повече следващата година, това би й донесло 200 000 лева отгоре върху бюджета, което далеч не е малка сума.

СУ впрочем е един от малкото университети у нас, които вероятно ще получат възможност да увеличат или поне да запазят приема си в почти всяко професионално направление, въпреки тенденцията за рязане на места в университетите като цяло. По простата причина, че той е водещ в повечето професионални направления - с най-високи оценки и най-добра реализация на завършилите. В специалност право например Алма матер е приела миналата година общо 367 първокурсници. При високата оценка, която има, догодина университетът би могъл да си позволи да поиска откриване на близо 500 места. Ректорът Анастас Герджиков обаче вече обяви, че може би самата Алма матер ще намали бройките, които иска от държавата, за да се концентрира върху качеството.

В специалност "Икономика" предстои най-голямото рязане, от което потърпевши ще бъдат почти всички. С най-ниски резултати по всички показатели тук е Техническият университет в Габрово. Преподаването на икономика там датира от времената, когато това бе изключително модна и търсена специалност, а на вузовете бе дадено правото да разкриват дори нетипични за профила си програми. В момента едва 22,30 на сто от абсолвентите по икономика на това висше училище работят по специалността си. Безработните там са над 6 на сто. При ниските резултати, които има, Техническият в Габрово би трябвало да свие приема си наполовина - от 54 на 27 студенти. Любопитното е, че дори и най-престижният ни икономически университет УНСС ще трябва да намали приема си по двете най-популярни направления. По икономика оценката му пада от критерия реализация - едва 50 на сто от студентите му работят по специалността си, а за отлична оценка е нужно те да са над 65 на сто. Безработните също са над 2 на сто и, макар това да не е висок процент, също поставят УНСС в списъка за редукция на студенти. Вузът обаче ще получи възможността да увеличи броя на младежите, които ще приеме в специалност Право.

Стопанската академия в Свищов, която в последната една година се тресеше от скандали около избора на ректор и далаверите на бившия й ръководител Величко Адамов, би трябвало да намали броя на бъдещите икономисти, които ще приеме, с една четвърт. Самият вуз вече е установил това и сам ще предложи на държавата да свие местата си с 500 бройки. Наполовина трябва да ореже приема на икономисти и Тракийският университет. На практика единственото висше училище, което ще има възможност да увеличи приема на бъдещи икономисти, е Алма матер.

Сериозно рязане ще има и в другата много масова специалност - Администрация и управление. В момента в нея учат 26 238 млади хора напук на вечните твърдения, че в държавната администрация трябва да има съкращения. По тази специалност няма нито един университет, на когото да бъде позволен по-голям прием. На първо място в класацията тук е Софийският университет, но дори и при неговите випускници едва 56,94 на сто работят по специалността си, което означава, че около половината в крайна сметка се реализират в някаква друга област. При него броят на студентите би трябвало да остане същият, а УНСС трябва да намали студентите си, макар и с малко. Администрация и управление се преподава и в Техническия университет в София, но и той трябва да свие местата на студентите си по тази специалност. За сметка на това Техническият ще получи възможността да се концентрира при приема си в специалностите, в които е най-силен - инженерните. Те вече се включват в списъка на приоритетните професионални направления, за които държавата не планира рязко намаляване, а освен това ще отпуска и повече пари. Администрация и управление ще бъде орязано наполовина и в Аграрния университет на Пловдив, но за сметка на това там ще се увеличи приемът на студенти по животновъдство, което всъщност е основният му предмет на дейност.

На практика промяната ще принуди всички технически университети да закрият несвойствените си специалности, най-вече администрация и управление или икономика, които в последните години станаха пословични с раздутия си прием. Предполага се, че намалението на бюджета, което ще се отрази на тези специалности, би трябвало да бъде компенсирано с приходи, които ще дойдат от инженерните специалности на тези университети. В някои от тях обаче дори техническите професии, макар че се водят основни, нямат достатъчно високи оценки, така че едва ли ще им донесат повече пари. До първи юни просветното министерство трябва да направи оценка на въздействието на тези промени - как те ще се отразят на всяко конкретно висше училище и дали промяната няма да изправи някое от тях пред финансов колапс. Решението какъв брой студенти ще бъдат приети обаче трябва да бъде взето много преди това - още през април.