ИД Електронни медии
Християнският празник Йордановден (6
януари) се свързва с хвърлянето на кръста във вода и неговото спасяване. Винаги
има много желаещи да участват в този ритуал. Така е и в село Орешак, където
тази година деветима влязоха в ледените води на река Черни Осъм. Един от тях
беше Теодор Батолов, ученик в 9.а клас на нашето училище. Теодор е един от
най-младите участници в цяла България. Няколко дни след празника разговаряме за преживяването му.
- Какво
те накара да участваш в този празник?
- Участвах, тъй като имах голямо желание да
хвана кръста. По традиция се смята, че на този ден водата е светена, и хората
скачат за кръста - не за наградата, а за
здраве.
- Не
се ли страхуваше, че водата е много студена?
- Не се усещаше като толкова студена. Ние
първо постояхме съблечени, за да свикнат телата ни със студа.
- Какво си мислеше, преди да скочиш във
водата?
- През цялото време си мислех за кръста, откъде
да скоча, кой ще го хване, дали ще съм аз...
- Какво почувства, когато влезе в ледените
води на Осъма?
- Адреналин!
- Съжаляваш ли, че друг хвана кръста?
- Не. Щастлив съм, че участвах в този
празник.
- Кой те подкрепи в решението ти да участваш?
- Получих подкрепата от приятелите си.
Родителите ми се притесняваха, но не ме спряха.
- Би ли опитал отново догодина?
- Да, разбира се! Дори имаме планове да направим
ледено хоро с народни носии и знаме, както е в Калофер. Това ни хрумна, като се
видяхме на една от снимките – бяхме наистина като хоро.
Пожелавам на Теодор здраве и късмет за
догодина!
Интервю на Румен Илиев, 8.а клас