Първото пътуващо училище нарекохме „По пътя на залеза“: гр. Троян - Беклемето – х.“ Козя стена“ – х. „Васильов“ – х. "Коман“ – гр. Троян. Идеята бе на г-н Тодор Гладков – създател и основен радетел за съществуването на такъв вид училище. Последно такова училище, събрани на размисъл, ръководителите му – Анелия Иванова, Цветанка Босева и Пламен Кюркчиев, го именувахме „По пътя на изгрева“ (14-18 юли 2015 г) : гр. Троян – Беклемето – х. „Дерменкая“ – х. „Амбарица“ – м. Смесите – гр. Троян.
Както и в предните походи, и тази година видяхме различните лица на планината – тръгнахме в дъжд и мъгла, но като по поръчка (специално за нас) времето постепенно и трайно се стабилизира.
На по-голямата част от групата организираното ходене в планината им беше за първи път. В началото изпитваха трудности при движението, но спазвайки напътствията на опитния водач и планински спасител – Емил Христов, с всеки изминат ден крачката им ставаше по-уверена и лека. По време на почивките участниците научиха за растителното и животинското разнообразие на района.
Децата се запознаха с различни туристически обекти: от запустяващите хижи „Мъка“ и „Яворова лъка“ през обновяващата се хижа „Амбарица“ до хижите „Дерменкая“ и „Добрила“, където пък условията са най-пригодни за съвременния човек.
Но най-важното, което видяхме, са природните символи на нашия край, увековечени в песента за Черни Осъм (текст - Минко Занковски, музика - Иван Генков) : „Юмрука, Амбарица, Млечния чал, Купенът да качи е всеки мечтал“. Суровата красота на върховете възхити децата, а за пореден път и нас - по-възрастните. „Чатал Чучур“- изворът на река Куманица (Черни Осъм) също ще се помни. Легендите за Крали Марко сякаш оживяха, като гледахме Кръстците, Купена, Амбарица, Хармана и най-вече Крали-Марковата дупка.
Ето част от многото снимки, които направихме (ВИЖ ТУК).
А догодина – отново ще стегнем раниците, накъде – ще видим!
Пламен Кюркчиев