СУ "Свети Климент Охридски" Троян

Джунгла ли е наистина българското училище? Преди няколко дни министерството на образованието разпространи доста притеснителна статистика, според която агресията в него е нараснала в пъти. Само за седем месеца от началото на учебната година са регистрирани над 4000 случая на насилие от всякакъв вид, като най-висок е процентът на вербалната агресия. Обидите и ругатните в клас според данните на МОН са нараснали над 4 пъти спрямо миналата година, а побоите - 1,7 пъти. 

Всъщност ръстът на инцидентите в училище едва ли е толкова висок - просто едва от тази година директорите са задължени да докладват за всякакви прояви от този род. Ако миналата година до министерството са стигали само най-фрапантните случаи, при които е имало и медийна разгласа, тази година директорите подават информация дори и за привидно дребни инциденти, които значително надуват статистиката. Дори и без тях обаче фактът, че в четири от пет училища има регистрирани подобни прояви, буди сериозно притеснение. И едва ли идеята на министерството да се справи със случаите на детска агресия с помощта на футболни звезди в клас и кръгли маси ще доведе до някаква промяна. 

чети нататък

Дори и да сложим футболист или полицай до всеки ученик това няма да промени факта, че българските деца живеят в среда, която просто стимулира агресивното поведение. Тук не говорим само за екранното насилие и за компютърните игри, на които децата подражават. Става дума за неумението на малките да овладяват себе си, на което никой не ги учи - нито родители, нито учители, нито психолози. Както и за азбучно известния факт, че струпването на големи групи от хора на едно място неминуемо провокира подобни прояви. Какво да кажем за огромните паралелки и за училищата с над 1000 деца, в които ученикът всеки ден трябва да оцелява по законите на джунглата. Нито учители, нито психолози имат време и възможност да се занимават ежедневно с индивидуалните проблеми на всяко дете. Преподавателите се стремят единствено да въведат дисциплина и мълчание в клас, за да могат поне да предадат урока, и рядко търсят причините, довели до ескалация на напрежението сред децата. По тази причина дори и ученици, които не растат в среда, стимулираща насилието, са изкушени да отреагират гнева си по единствения начин, който им е познат. Директори на големи училища, които записват с камери ежедневието в класните стаи, често разказват, че родители са шокирани от поведението на децата си когато те не са пред техните очи. И едва когато видят записа, се стряскат от мисълта, че добре възпитаното у дома дете може да се превърне в насилник при други обстоятелства. 

 Ако училището иска да се пребори с това, един от начините е не да прави конференции, а да се опита да създаде на децата среда, чрез която те да имат възможност да изявяват себе си, а не непрестанно да се съобразяват със забрани и рестрикции. На първо място - намаляване на броя на децата в паралелка ще даде възможност на учениците да не се чувстват толкова притиснати от околните, да имат свое лично пространство и възможност за индивидуален контакт с учителя, който ще реагира навреме на проблемите им. Ако малките ученици бъдат отделени от големите, това също ще сложи край на рекета и тормоза от едните над другите и ще създаде малко по-голяма сигурност в училище. 

 Това е свързано с вечния проблем за недостатъчния брой училищни сгради, но той вече не е толкова неразрешим. Дори и в столицата вече има училища, които заради демографския срив не могат да направят нужния прием и половината от стаите им, ако не и повече, са свободни. Просто е нужен някакъв механизъм на преразпределяне, при който е възможно част от училищата да разделят децата си в повече от една сграда - както се кани да го направи 119-о училище. Държавата въведе целодневно обучение за малките деца и облекчи родителите, но това доведе до друг проблем - така учениците по цял ден са със свои връстници, с много хора около себе си, което допълнително ги напряга. В същото време им липсва възможност да се изявяват, да спортуват, да реагират на дразненията и поне за малко да останат сами и да се занимават с неща, които са интересни за самите тях. 

Целодневният престой в училище и после в занималнята натоварва децата допълнително, защото държавата отново върза каруцата пред коня. Тоест прие закон, без да го обезпечи с достатъчен брой училищни сгради и помещения, които да позволят той да се спазва така, че децата да се чувстват комфортно. Колко работещи физкултурни салони има в българските училища, за да могат учениците по време на занималня да спортуват? В много от училищата в момента децата не могат да спортуват дори в задължителния час по физкултура, защото салонът отдавна чака за ремонт, а делегираният бюджет не стига. Като добавим към това и проблема с липсващите психолози в училище, които биха могли да помогнат в случай на конфликт, става разбираемо защо агресията в класната стая все повече се превръща в норма. Тук дори не става дума за сериозните прояви на истинско насилие, които изискват специален подход и мерки, включително наказание. Говорим за средното ниво на стрес в училище, което провокира децата да реагират и се защитават по единствения познат им начин - този от екрана. Защо само той им е познат - за това вина носим всички ние. Копирано от standartnews.com