За това какво знае за тях и как се грижи за онези, които са "прегрели" от напрежението в класните стаи, от унизителното отношение, изразяващо се и в онова, което държавата им плаща.
нататък
В момента няма нито регистър на педагозите, нито критерии, по които те да бъдат назначавани в класните стаи. Всяка година, поне в столичните училища, на обявените конкурси за свободни учителски места се явяват по петдесетина кандидати. Понякога и по сто. Ясно е, че няма как от тях да се отсеят хората, които действително са в състояние не просто да преседят в класната стая определен брой часове, преповтаряйки написаното в учебника, а действително да извадят най-доброто, заложено у децата.
Впрочем тъкмо това е в основата на английската дума за образование, която идва от латинското educere - "да изведеш онова, което го има". Българското образование обаче не си позволява лукса да върши подобно нещо - и нерядко дори отблъсква от класната стая хората, които са способни да го правят. Защото те невинаги отговарят на формални критерии като участие в обучения и клас-квалификации, които са толкова значими при подбора на учители в много от училищата. Преподавател с пет квалификационни курса, дори ако са били по протокол и чайна церемония, има по-големи шансове да получи одобрение, отколкото такъв, който работи на ръба на правилата, но пък постига резултати. За да бъде избран той, трябва самият директор да е много креативно мислещ, но самото ни училище не предразполага към подобен тип мислене. 15-минутното интервю пък - още по-малко. През годините се правиха всякакви опити учителите да бъдат отличавани чрез постиженията си, но на финала повечето от тях деградираха до откровена бумащина. Например изискването за портфолио, което учителят сам да си прави.
А в същото време липсват съвсем ясни и обективни критерии, по които преподавателите могат да бъдат откроявани - например успехът на випуска им на матури или национални външни оценявания. Става дума не просто за резултата, а и за това доколко успехът на учениците се е увеличил по времето, когато този преподавател ги е подготвял. Това може да бъде направено например с въвеждането на някакъв регистър, в който редом с формалните данни и трудовия стаж се качва и тази информация. Директорите могат да имат достъп до него и дори да канят онези учители, които са постигнали някакви по-впечатляващи резултати. Както и да проверяват дали хората, които се явяват на конкурс, действително ще им свършат работа в класната стая. В други държави това го има - и работи. У нас на практика държавата не знае нито колко точно педагози има, нито кои от тях са престанали да упражняват специалността си. Идея за такъв регистър вече има, остава да видим как тя ще заработи на практика.
Много се говори за привличане на млади хора към учителската професия на мястото на онези, които скоро ще се пенсионират. Но всъщност държавата има ресурс да привлече и такива, които са завършили педагогически специалности, но поради една или друга причина не упражняват професията в момента. Не всички са избягали от нея, за да отидат при "големите пари" в частния сектор. Част от тях имат желание да се завърнат, но липсва механизъм, по който това да стане. В същото време се чудим какво ще правим, когато една трета от учителите излязат в пенсия - а това ще стане съвсем скоро, в близките 7-8 години.
Копирано от standartnews.com
София. Всички учители у нас ще бъдат вкарани в общ електронен регистър. Това предвижда Националната стратегия за развитие на педагогическите кадри, която беше разработена от Министерството на образованието и науката и получи одобрение на заседание на Министерския съвет. Такава стратегия се прави за пръв път, като една от основните цели е връщане на авторитета на учителската професия.
До момента такъв регистър няма, затова и страната няма статистика колко от завършилите педагози действително упражняват професията си. В него освен дипломите им ще се вписва и участието в обучения, което вече ще носи на педагозите определен брой точки. Всяко участие в квалификационен курс ще им дава бонуси, които могат да се отразяват и върху заплащането, обясни министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова.
По този начин ще стане ясно и какво педагозите трябва да надграждат, кой от тях участва активно в обучения и кой не се е включвал. До момента статистиката сочи, че едва всеки десети учител е вземал участие в някакво краткосрочно обучение. Процентът на педагозите, които трупат знания и след завършването на университета, е намалял след 2012 година. За първи път квалификационни точки ще носи и самостоятелното учене, например курсове в интернет. Самите институции, които обучават, също ще бъдат въвеждани в регистър. Проблемът е, че в момента обучения може да провежда на практика всеки, без да е ясно какъв е ефектът от тях, отчита проф. Клисарова.
...много началници цял живот ми се изреждат да казват мога или не мога да си върша работата, еле ното един от тях не грабна тебешира и триъгълника, та да ми покаже ТОЙ колко е ПО-кадърен та да ми дава оценка и аз да ахна и да се комплрксирам... и за тая ... ще забравим след седмица...
По-нова публикация
