За да определите победителя в конкурса“Дърво с корен“,
гласувайте за Карцовия
бук,
който е сред десетте финалиста в
конкурса. Победител ще стане дървото, събрало най-много гласове. То ще получи
специализирана консултация и обгрижване за подобряване на състоянието му, както
и правото да представи България в международния конкурс "Европейско дърво
на годината 2014", който ще се проведе следващата година.
Гласуването става ТУК!!!
Ето и позната ни история на дървото разказана от децата:
Kарцовият бук е историческо
вековно дърво на над 200 години с височина 21 метра и величествен
ствол от около 4 метра. Намира се в едноименната местност в района на
туристическия комплекс Беклемето (на 21 км от град Троян, област Ловеч).
Наречен е на името на генерал Павел Карцов, който прекосява Балкана
през Троянския проход при температура -27 градуса по време на
Руско-турската освободителна война и освобождава прохода и Троян.
Според една легенда казашки конник оставя върху бука следа от своята пика. Счита се, че това е самият генерал Карцов. Всяка година на националния празник на България - 3 март, хора от троянско и от цялата страна се събират пред Карцовия бук, за да почетат освободителите. Според вярващи това дърво е чудотворно, зарежда с позитивна енергия и лекува болести. Ето и историята от нашето детство, свързана с дървото:
Павел Петрович Карцов е руски офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турската война. Участва в зимното преминаване на Стара планина през Троянския проход през януари 1877 г. Действията на отряда са подпомагани от въоръжени български доброволчески чети на Цеко Петков и Георги Пулевски. Подвозването на хранителни продукти и разчистването на снега по планинските пътеки е дело на 400 българи доброволци. Противниковият османски гарнизон е в състав от 6 табура и 100 войника от султанската гвардия с 2 оръдия.
Генерал-лейтенант Карцов разделя отряда си на 3 колони: лява (полк. Греков), дясна (граф Татишчев) и централна (генерал-лейтенант Карцов). Битката за Троянския проход продължава 5 денонощия, от 23 до 26 декември (3-7 януари) 1878 г. в условията на силен студ и дълбок сняг. В 01:10 ч. на 7 януари най-високата част на прохода е превзета. Жертвите на отряда са: 26 убити, 62 ранени, 6 изчезнали безследно и 48 измръзнали. Спускането по южния склон на прохода предизвиква недоумение сред турското командване. Свидетелството на турски парламентьор е убедително: „Телеграфът донесе вестта за преминаването на русите през Троян. На всички това ни се стори дори невероятно. През Троян?! И то зиме?! Откровено казано, ние не повярвахме на това известие.“ Превземането на Троянския проход предизвиква паника сред турските сили в Стрямската долина. Отрядът на генерал Карцов с лекота овладява с. Христо Даново, гр. Сопот, гр. Карлово и с. Калояново. В следващите бойни действия достига до Галиполи.
Признателните троянци издигат бюст-паметник на генерал Карцов в централната част на града. Негов паметник има и в с. Христо Даново, и в гр. Карлово. Улици в Троян, Сопот и Карлово носят неговото име. В чест на победата на руското оръжие на най-високия дял от Троянския проход е издигната "Арка на победата". В близост до нея е вековният Карцов бук, свидетел на битката. Карцовият бук е наречен така, след като генералът врязва сабята си в него - презумпцията е, че Руската сабя ще отсече главата на вековната Османска империя.
Според една легенда казашки конник оставя върху бука следа от своята пика. Счита се, че това е самият генерал Карцов. Всяка година на националния празник на България - 3 март, хора от троянско и от цялата страна се събират пред Карцовия бук, за да почетат освободителите. Според вярващи това дърво е чудотворно, зарежда с позитивна енергия и лекува болести. Ето и историята от нашето детство, свързана с дървото:
Павел Петрович Карцов е руски офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турската война. Участва в зимното преминаване на Стара планина през Троянския проход през януари 1877 г. Действията на отряда са подпомагани от въоръжени български доброволчески чети на Цеко Петков и Георги Пулевски. Подвозването на хранителни продукти и разчистването на снега по планинските пътеки е дело на 400 българи доброволци. Противниковият османски гарнизон е в състав от 6 табура и 100 войника от султанската гвардия с 2 оръдия.
Генерал-лейтенант Карцов разделя отряда си на 3 колони: лява (полк. Греков), дясна (граф Татишчев) и централна (генерал-лейтенант Карцов). Битката за Троянския проход продължава 5 денонощия, от 23 до 26 декември (3-7 януари) 1878 г. в условията на силен студ и дълбок сняг. В 01:10 ч. на 7 януари най-високата част на прохода е превзета. Жертвите на отряда са: 26 убити, 62 ранени, 6 изчезнали безследно и 48 измръзнали. Спускането по южния склон на прохода предизвиква недоумение сред турското командване. Свидетелството на турски парламентьор е убедително: „Телеграфът донесе вестта за преминаването на русите през Троян. На всички това ни се стори дори невероятно. През Троян?! И то зиме?! Откровено казано, ние не повярвахме на това известие.“ Превземането на Троянския проход предизвиква паника сред турските сили в Стрямската долина. Отрядът на генерал Карцов с лекота овладява с. Христо Даново, гр. Сопот, гр. Карлово и с. Калояново. В следващите бойни действия достига до Галиполи.
Признателните троянци издигат бюст-паметник на генерал Карцов в централната част на града. Негов паметник има и в с. Христо Даново, и в гр. Карлово. Улици в Троян, Сопот и Карлово носят неговото име. В чест на победата на руското оръжие на най-високия дял от Троянския проход е издигната "Арка на победата". В близост до нея е вековният Карцов бук, свидетел на битката. Карцовият бук е наречен така, след като генералът врязва сабята си в него - презумпцията е, че Руската сабя ще отсече главата на вековната Османска империя.