Стела Стоянова
Преди време директор на елитно столично училище ми разказа как българчетата печелят медали на международни състезания. Отишли децата ни на олимпиада по химия, дали им соли и реактиви и задача да проведат определен експеримент. До този момент учениците познавали въпросните вещества само по химичните им формули. Никога не били правили лабораторни упражнения с тях, понеже школската лаборатория отдавна плачела за ремонт. За който трудно се намират спонсори. По време на състезанието учениците направили химичен експеримент за първи път в живота си. Класирали се на трето място. Представяте ли си какво щеше да стане, ако имахме и лаборатория, попита директорът.
Сетих се за случката, след като преди ден просветното министерство лансира идеята всички ученици да правят практически упражнения в лаборатории и да се учат как да работят с експериментални данни. Не знам дали самото образователно ведомство има статистика в колко български училища има работещи лаборатории, където децата могат да видят нагледно какво получаваме, когато прибавим към натрия три молекули сребро, както навремето бе казал Веселин Ханчев. Със сигурност са по-малко, отколкото физкултурните салони. А знаем, че последните ги няма в близо половината школа. Дори и там, където лаборатории все пак има, те се изчерпват с няколко стъкленици, за които дори няма реактиви. Защото няма и пари. И отново се сещам за случка, този път със столичен химически техникум, чийто директор бе критикуван, защото дал част от двора на базар, където продават гащи и джапанки. Човекът го правел, за да може с парите от наемите да купува скъпите реактиви, необходими за лабораторните упражнения на учениците. Същите, дето след това бизнесът ще назначи и ще отчете, че не са добре подготвени. Ще го отчете, но никога няма да им купи нужните реактиви.
Българското училище днес е пред същата дилема - дали да служи на бога или на мамона? Дали да даде част от храма на науката на търговците, за да плати обучението на децата, или да служи литургии в опразнен храм, в който отдавна вече няма богомолци. Новият образователен бюджет щедро му обеща 20 милиона отгоре, след като обяви, че са приоритетно за заплати. След това се оказа, че ако някой иска да си оборудва лаборатория, трябва да го направи пак от тези пари. Драмата на директорите е дали да вдигнат парите на младите учители с 50 лева, което отново ги оставя под чертата, или да запушат дупки, от които духат ветрове със страшна сила. Как при това положение изобщо можем да мислим за по-добро образование? Да, просветните експерти могат да съчиняват прекрасни схеми и схемички, на базата на които да се правят учебни програми и учебници, но всичко това така и да не стигне до училището. В което се случват реалните неща. В което учителят с 500 лева заплата си мисли как по-скоро да си тръгне, за да чука частно, вместо да подготвя така наречените иновативни уроци, които да събудят у децата някакъв интерес. Можем да разместваме до безкрайност материал от по-долния клас в по-горния и той отново да не стигне до онези, за които е предназначен. Просто защото интересът им е погубен завинаги. Защото промените звучат прекрасно по време на кръгли маси и съвсем по друг начин, когато човек влезе в класната стая. И се изправи пред дилемата дали да не продава джапанки и гащи, за да вкара някой лев в бюджета за образование. Впрочем да не вземе да се окаже, че цялата ни реформа е по джапанки. Или по бели гащи.
Сетих се за случката, след като преди ден просветното министерство лансира идеята всички ученици да правят практически упражнения в лаборатории и да се учат как да работят с експериментални данни. Не знам дали самото образователно ведомство има статистика в колко български училища има работещи лаборатории, където децата могат да видят нагледно какво получаваме, когато прибавим към натрия три молекули сребро, както навремето бе казал Веселин Ханчев. Със сигурност са по-малко, отколкото физкултурните салони. А знаем, че последните ги няма в близо половината школа. Дори и там, където лаборатории все пак има, те се изчерпват с няколко стъкленици, за които дори няма реактиви. Защото няма и пари. И отново се сещам за случка, този път със столичен химически техникум, чийто директор бе критикуван, защото дал част от двора на базар, където продават гащи и джапанки. Човекът го правел, за да може с парите от наемите да купува скъпите реактиви, необходими за лабораторните упражнения на учениците. Същите, дето след това бизнесът ще назначи и ще отчете, че не са добре подготвени. Ще го отчете, но никога няма да им купи нужните реактиви.
Българското училище днес е пред същата дилема - дали да служи на бога или на мамона? Дали да даде част от храма на науката на търговците, за да плати обучението на децата, или да служи литургии в опразнен храм, в който отдавна вече няма богомолци. Новият образователен бюджет щедро му обеща 20 милиона отгоре, след като обяви, че са приоритетно за заплати. След това се оказа, че ако някой иска да си оборудва лаборатория, трябва да го направи пак от тези пари. Драмата на директорите е дали да вдигнат парите на младите учители с 50 лева, което отново ги оставя под чертата, или да запушат дупки, от които духат ветрове със страшна сила. Как при това положение изобщо можем да мислим за по-добро образование? Да, просветните експерти могат да съчиняват прекрасни схеми и схемички, на базата на които да се правят учебни програми и учебници, но всичко това така и да не стигне до училището. В което се случват реалните неща. В което учителят с 500 лева заплата си мисли как по-скоро да си тръгне, за да чука частно, вместо да подготвя така наречените иновативни уроци, които да събудят у децата някакъв интерес. Можем да разместваме до безкрайност материал от по-долния клас в по-горния и той отново да не стигне до онези, за които е предназначен. Просто защото интересът им е погубен завинаги. Защото промените звучат прекрасно по време на кръгли маси и съвсем по друг начин, когато човек влезе в класната стая. И се изправи пред дилемата дали да не продава джапанки и гащи, за да вкара някой лев в бюджета за образование. Впрочем да не вземе да се окаже, че цялата ни реформа е по джапанки. Или по бели гащи.
По-нова публикация
