Дата: 12.09.2012; рубрика: Анализ; автор: Елин Рахнев
От Софийския университет обявиха, че тази година желаещите да учат педагогика са значително повече от предходни години. Незаети са места по физика, стопанско управление и всякакви други, но педагогиката е пълна.
Това звучи като красива алюзия, неочакван училищен звънец още през лятото. Това е толкова хубаво, че чак не е за вярване. Дори си мисля, че това е едно от най-значителните неща, които са се случвали в България в последно време.
И трябва да се усмихнем на това. Или просто всички на глас да изпеем “Върви, народе възродени” по няколко пъти.
Във време, в което на всеки втори му е насаждана мисълта, че трябва да се учи право, финанси, банково дело и т. н., че парите са там и всичко останалото са глупости, измишльотини, въздух под налягане… Че ако искаш да успееш, да прекрачваш йерархии, да градиш кариери и въобще да бъдеш един успешен гражданин, едно нео-юпи на този свят, трябва да си юрист, икономист, банкер. И изведнъж, точно в България, желаещите да учат педагогика стават все повече и повече.
БЪДЕЩЕ: Много от тези млади хора кандидатстват с идеята, че искат да станат учители.
Звучи направо като приказка. Звучи като саундтрак на великия филм с Робин Уилямс “Обществото на мъртвите поети”.
Няма как това да не носи усмивка, няма как да не изпеем великото парче на Стоян Михайловски, писано в Русе в далечната 1882 година. Да го изпеем още и като прошка, защото днес у нас учителската професия е тотално маргинализирана, напълно обезобразена, буквално нокаутирана с тежък ъперкът. През последните години учителят се превърна в нарицателно на глупак, на протъркан ъндърграунд, но най-вече на будала. Будала, които трябваше да изтърпи хиляди комплекси, обиди, неволи, да свежда глава, защото много по-важни от него бяха S класа приватизатори, “литературоведи”, занимаващи се предимно с жанра на чейндж бюрото, хора, за които азбуката започваше от ланеца, юпита и неоюпита, издишващи света по абсолютно еднакъв начин – през процепа на банкоматите, и още стотици знайни и незнайни герои, преминали в галоп през времето по сандали и бели чорапи.
И всички те бяха по-важни от Учителя.
По-нова публикация
