Учебниците създават дискриминация, тъй като са трудни и неразбираемо написани, а задачите не отговарят на възрастовото и интелектуалното развитие на децата. Абстрактността и неприложимостта на изучавания материал също са форма на дискриминация. Силно дискриминираща е и училищната среда - не се зачита равното право и достъп до образование. Освен това училището не е безопасно място и много от българските училища не отговарят на нормите за безопасност и на хигиена. Това са основните изводи от изследване на Комисията за защита от дискриминация на тема "Стереотипи и предразсъдъци в учебници, учебни помагала и образователни програми и планове за подготвителното и основното образование".
Оригиналните данни от изследването са ТУК!
Анкетата е проведена сред 980 учители и 135 деца в предучилищна възраст и в началния и прогимназиалния курс. 87.3% от педагозите смятат, че учебният материал, учебниците и помагалата са "сложни и неразбираеми за децата", като една четвърт твърдят, че това се случва често и дори много често. По-младите учители по-често са убедени в това. Най-засегнати са преподавателите по български език и литература - 42.6% от тях са убедени, че често и много често в учебното съдържание и учебниците има сложни и неразбираеми текстове. За 62% от учителите част от учебното съдържание е неактуално и остаряло. 2/3 от анкетираните виждат практическа неприложимост в това, което преподават, от тях 12.5% смятат, че такива са по-голямата част от учебното съдържание и от учебниците. Най-очевидно е това в прогимназиалния курс и по физическо възпитание, български език и литература, физика и химия.
Комисията по дискриминация препоръчва на министерството на образованието, че в наредбите за оценяване на учебниците трябва да има критерии и изисквания за съдържанието и графичния им дизайн, които ще гарантират недискриминация и равенство. В комисиите, които одобряват учебниците и помагалата, трябва да бъдат включени и експерти по защита от дискриминация. Друга препоръка е да се въведат и антидискриминационни критерии в нормативната уредба, с която се регламентират учебните програми и плановете. В отчета на министерството на образованието за последните три години е написано, че новите учебни програми от I до VII клас са вече готови. Според документа пред август ще започне тяхното обсъждане на кръгли маси, а утвърждаването им ще стане до края на октомври. До момента обаче съдържанието на новите програми не е публично и не е ясно дали в изготвянето им са участвали експерти по дискриминация.
Наскоро комисията по дискриминация препоръча на МОМН да промени нормативната уредба, тъй като в момента има дискриминация спрямо децата от частните детски градини и училища. Подобен текст е включен в проектозакона за училищното образование, който се разглежда от парламента.
СТЕРЕОТИПИ
Резултатите от изследването показват още, че приобщаващото образование на ромите и децата с увреждания най-често се отхвърля от началните учители, защото те най-трудно се справят с него. С най-репресивни нагласи сред учителите по предмети се оказват тези по изкуствата и по български език и литература, а с най-ниски - по чужд език и физическо възпитание. Според близо половината от изследваните учители (47%) ромските деца много трудно се приобщават (отговори "вярно" и "по-скоро вярно"), а 25.4 на сто вярват, че те трябва да се обучават отделно. Близо една пета пък смятат, че децата с различен етнически произход имат различни способности. Данните от анкетата показват, че тези резултатите не се влияят от възрастта.
Оригиналните данни от изследването са ТУК!
Анкетата е проведена сред 980 учители и 135 деца в предучилищна възраст и в началния и прогимназиалния курс. 87.3% от педагозите смятат, че учебният материал, учебниците и помагалата са "сложни и неразбираеми за децата", като една четвърт твърдят, че това се случва често и дори много често. По-младите учители по-често са убедени в това. Най-засегнати са преподавателите по български език и литература - 42.6% от тях са убедени, че често и много често в учебното съдържание и учебниците има сложни и неразбираеми текстове. За 62% от учителите част от учебното съдържание е неактуално и остаряло. 2/3 от анкетираните виждат практическа неприложимост в това, което преподават, от тях 12.5% смятат, че такива са по-голямата част от учебното съдържание и от учебниците. Най-очевидно е това в прогимназиалния курс и по физическо възпитание, български език и литература, физика и химия.
Комисията по дискриминация препоръчва на министерството на образованието, че в наредбите за оценяване на учебниците трябва да има критерии и изисквания за съдържанието и графичния им дизайн, които ще гарантират недискриминация и равенство. В комисиите, които одобряват учебниците и помагалата, трябва да бъдат включени и експерти по защита от дискриминация. Друга препоръка е да се въведат и антидискриминационни критерии в нормативната уредба, с която се регламентират учебните програми и плановете. В отчета на министерството на образованието за последните три години е написано, че новите учебни програми от I до VII клас са вече готови. Според документа пред август ще започне тяхното обсъждане на кръгли маси, а утвърждаването им ще стане до края на октомври. До момента обаче съдържанието на новите програми не е публично и не е ясно дали в изготвянето им са участвали експерти по дискриминация.
Наскоро комисията по дискриминация препоръча на МОМН да промени нормативната уредба, тъй като в момента има дискриминация спрямо децата от частните детски градини и училища. Подобен текст е включен в проектозакона за училищното образование, който се разглежда от парламента.
СТЕРЕОТИПИ
Резултатите от изследването показват още, че приобщаващото образование на ромите и децата с увреждания най-често се отхвърля от началните учители, защото те най-трудно се справят с него. С най-репресивни нагласи сред учителите по предмети се оказват тези по изкуствата и по български език и литература, а с най-ниски - по чужд език и физическо възпитание. Според близо половината от изследваните учители (47%) ромските деца много трудно се приобщават (отговори "вярно" и "по-скоро вярно"), а 25.4 на сто вярват, че те трябва да се обучават отделно. Близо една пета пък смятат, че децата с различен етнически произход имат различни способности. Данните от анкетата показват, че тези резултатите не се влияят от възрастта.
По-нова публикация
