(статия на в.Труд)
Батка каам ти егати изпита имахаме за софииският. По бг и литература напрао ми отиде младоста да ги учим тея глупости и са сигурно пак двойка ше имам щото видех у весника че 52 процента са скъсани. Земи тоя демидж брато.
Другите 52 процента са некви скапани късметлии. Бастуни. Треаше да пишем или за железния светилник на Димитър Димов или да праим съпоставка между стихтворения. Аз светилника го бех почнал по едно време ама оня Бойчо Огнянов докато го организира тва възтание мина сума ти време и го чупих книжлето кво да го мъчим.
А стихчетата нема да ги коментирам вобще. Хайдушки песни и майце си... абе яяяя. Точно па поезията на Дебелянов и Славейков реших да я шкартирам и глей после сеир. Ама аз студент ли ше ставам или професор бе. За абитюренски бал ли да мислим или стихове да четем. Хайдушки светилници майки некви.
Ей тва убразуване е пълен ьпсурт бе. И кво значи испит по български. Аз си го знам българският от колко години го говора. Не стаа са некоя лелка да ме учи па после и светилници. Занимават ме с глупости а аз съм зает човек млад човек. За кандидатстуденския може двоика да имам ама в студенски град съм отличник ей... Са тва ше го постна у фейса ше го шерна вие ше го лайкнете. Даже и по медиите го пускам че майце си... У весникът. Ама треа го прочете куректор сигурно.