... в конкурса за лична творба на тема "ПОКЛОН ПРЕД ТЕБ, АПОСТОЛЕ", проведен от училище "Васил Левски" във връзка с патронния празник на училището. Ето и награденото есе:Поклон пред теб, Апостоле
(есе)
Днес отново сме изправени пред лицето на историята. Призвани сме да възкресим онези духовни мостове, свързващи ни с първоначалата, за да си припомним кое е стойностно и непреходно във времето. Сред ценностния хаос на съвременния свят все по-често се обръщаме към титаните на човешката мисъл или към борците за национална свобода, търсейки в тях нравствена сила и ориентация, без които сме неспособни да оцелеем духовно.
Споменем ли думата герой, в съзнанието на всеки българин проблясва образът на Апостола на свободата – Васил Левски. Той често бива описван не толкова като човек, а като светец. Неговата безкористност и всеотдайност осветяват лика му с ореола на величието. Защото Дякона не е просто символ на родолюбие и патриотизъм, не е само борец за национална независимост и защитник на справедливостта. У Левски се преплита философско-борческото начало и идеята за силна и докрай отстояваща идеалите личност.
Пишейки тези редове, съзнавам, че думите са твърде недостатъчни да изразят величието на подвига. Не знам какво е да живееш в поробена земя, в несправедливост и насилие. Не съм изпитвала трудността да се опиташ да пробудиш един заспал и апатичен народ. Нямам представа как един човек може да намери в себе си силата да се бори за осъществяването на една привидно невъзможна мечта в името на един народ, преодолявайки страха от смъртта, излагайки живота си на опасност безброй много пъти, отказвайки се от личното си щастие, без да очаква признание или похвала. Но това, което осъзнавам е, че често пъти е по-лесно да освободиш една страна, да върнеш една държава към живот, отколкото да пробудиш българина у роба. Това е най-голямото постижение на Апостола. Ако се огледате около себе си и до днес ще откриете човеци, в чиито гърди гори пламъкът на българското, за които Левски е символ на надеждата, че човек е изконно свободен в пространствата на своя разум и че всеки народ може да се пребори за по-светлото си бъдеще.
Всяка епоха има нужда от своите герои – пастири на нацията. Вероятно тяхната единствена недоизказана молба към нас би била да си спомняме по-често, за да „разсяваме” семената на доброто и справедливостта, които са ни завещали, в собствените си души. И докато пазим частица от тях в себе си, те ще живеят в нас и ще пребъдат във времето.
По-нова публикация
